Ти си млад,неопитен и токущо прохождащ репортер. И искаш да блеснеш. И не само това. Ти просто желаеш като опитен боксьор - тежка категория да приклещиш интервюираната от теб секс бомба в далечния ъгъл.За целта наизусти долната анкета. Ще ти бъде от полза.
1.Здрасти!Имам странното чувство, че се познаваме. Да не работиш в някой стриптийз бар? 2.Сега ще ти задам една гатанка: голям, червен, често се гъне, но като се празни е прав, що е то? 3.Колко струва един заводски хляб? 4.Възбуждат ли те мъжки шкембета? 5.Предполагам харесваш страшно много Стефан Данаилов – който, макар и 140-килограмов неприятен комунист днес,си остава най-големият актьор в света? 6.Сигурно домашният ти любимец е огромен язовец мутра – с рязани уши и едно око? 7.Предполагам приятелят ти по професия е заварчик, но бачка и като стругаро-фрезист? 8.Защо имаш приятел, защо?Докога ще сте заедно? 9.А случвало ли се е да пийнеш повечко с цел да започнеш да харесваш как изглежда някой мъж? 10.Какво ще направиш, ако някой дойде при теб и с чисто човешка топлота те погали по гърдите? 11.Какво правиш през горещото лято – спиш във вана с лед може би? 12.Сигурно лятото не правиш секс, защото може да получиш топлинен удар? 13.Случвало ли ти се е, както си мастурбираш и някой да те види? 14.Забивала ли си иглички в пишка за увеличение на размера? 15.Харесва ли ти зверското S&M чукане с крошета в лицето и камшици в мрачни подземия? 16.Имаш ли свое порнофилмче в телефона си ?Искам да гледам и хълцам от възторг. 17.Мога ли да те намажа с лютеница, да те поръся със сирене и чубрица на вкус, пък после да те оближа? 18.Последен въпрос – тройка, с жена или гигантски дилда?
Дороти Стратън (28 февруари 1960 год. - 14 август 1980 год.) е канадски модел и актриса. Стратън намира славата си в списание Playboy като плеймейт за месец август 1979 г. и впоследствие като плеймейт за 1980 година. Въпреки това, Стратън се помни с обстоятелствата на своето убийство на 20-годишна възраст от отчужден съпруг, един акт, който е базата на филма Звезда 80 на Боб Фос.
През юни 1979 г.,Дороти Стратън се омъжва за Пол Снайдър в Лас Вегас, Невада. Отношенията на двойката бързо се влошава, тъй като Снайдър не може да контролира поведението си вследствие на изблици на ревност. Хю Хефнър насърчава Стратън да скъса връзките си с Снайдър, наричайки го "мошеник и сводник". По това време Стратън започва любовна връзка с режисьора на първия си голям филм, Питър Богданович. На 14-ти август 1980 год. около обяд,Снайдър и Стратън са в къщата, в която двамата са живели някога в Лос Анджелис, заедно със своя приятел, д-р Стивън Кушнер. Те се срещат с цел обсъждане на финансовото решение във връзка с развода.Малко след 11:00 ч., Кушнер влиза в стаята на Снайдър, след като не получава отговор при повикване.Там той открива Стратън мъртва,с огнестрелна рана в главата,а до нея безжизнения Снайдър. Дороти Стратън е погребана в Уестууд Мемориъл Парк в Лос Анджелис, Калифорния.
Star 80 е филм от 1983 година.Той е заснет във Ванкувър, Британска Колумбия и Лос Анджелис,Калифорния, а сцената на смъртта е заснета в апартамента, в който убийството действително се е състояло. Мариел Хемингуей като Дороти Стратън не е в центъра на филма. Тя е неговата пасивна жертва. Центърът е Пол Снайдър, пресъздаден с голяма, пищна интензивност от Ерик Робъртс.Той ни представя Снайдър като садистичен лунатик,като големия губещ,отчаяно стремящ се към големия шоу бизнес.Клиф Робъртсън като Хю Хефнър, символизира изкуствения свят на Южна Калифорния и блясък.
"Говоря за свят, в който мнозина са принудени да се продават. В този смисъл жестоката история се превръща в алегория за Холивуд и актрисите. Със "Звезда 80" не твърдя, че непременно историята на Дороти Стратън ще се повтори автоматично с всяка невинна девойка, подмамена от славата. Не обобщавам. Само демитологизирам една вълшебна приказка." Боб Фос
"Днес чувствата са по - користни дори от целите. Защото чрез чувствата прикриваме себе си".
Дългоочакваната премиера на най-успешния български режисьор Явор Гърдев по нашумялата пиеса на Едуард Олби "Козата или коя е Силвия" в Народния театър е на път да се превърне в събитие, на каквото отдавна не сме били свидетели. Очертаваща се като абсолютен хит на театралния сезон, тази съвременна трагедия ще ви накара да се срещнете лице в лице с някои от най-големите табута на съвременното общество.
В нея главният герой, 50-годишен блестящо проспериращ архитект Мартин се влюбва в блееща красавица с големи очи и прекрасно лице. В същото време продължава да обожава и жена си Стиви. Зомбираният и обезумял от собствената си душа и кривналата си сексуалност интелектуалец се изповядва на най-близкия си приятел Рос.И приятелят доброжелател решава да уведоми съпругата за социално-опасната забежка, заплашваща да срути авторитета на един уважаван мъж. Нейните гняв и болка са страховити, изразени в неистово високи децибели и купища потрошена керамика, а отмъщението й би засрамило и Медея, тя почти не дава думата на клетия си мъж, а пък Олби сякаш не и е дал думите, с които една любяща жена ще поиска да узнае, да разбере, да осъди или да прости. Жертва на психологическия екшън стават всички, дори самата коза. Стиви убива своята “съперница” в любовта.
81-годишният Едуард Олби, последната жива легенда на световната драматургия е носител на три награди "Пулицър" и на две награди "Тони", през 1997 г. президентът Бил Клинтън му връчва Националния медал за постижения в изкуството. Автор е на изключителни пиеси: "Кой се страхува от Вирджиния Улф", "Деликатно равновесие", "Случка в зоопарка", "Три високи жени". "Козата, или коя е Силвия" е последната му пиеса и през 2003 г. е удостоена с награда "Тони" за драматургия. Едуард Олби за пиесата: "В Щатите някои хора я намериха за провокативна, за други беше шокираща, а за трети - направо срамна. Това ме направи много щастлив. Работата е там, че Силвия е коза, а в нея главният герой - женен човек, е влюбен. Изневярата е възможно най-стара тема, свързана с трогателна любов към коза със сигурност не съществува в световната драматургия. Искам хората да се замислят за ред неща. Например - дали влюбването в друго животно е най-лошото, което може да Ви се случи.Не смятам обаче, че влюбването в животно е най-лошото нещо в живота. Много по-лошо е да проиграете живота си и да не разсъждавате.Винаги се учудвам, че нещата, които шокират хората в дадена театрална постановка или филм, са същите, които те практикуват в ежедневния си живот. Както е писал Тенеси Уилямс, това, което би трябвало да ни шокира, е умишлената жестокост, интелектуалният мързел, пълното безразличие.”
За щастие пиесата не е просто някакво представяне на зоофилията в драматургична форма. Тя не злоупотребява с шокиращата сензационност на проблема, не допуска той да прозвучи като куриоз от жълтата преса, нито като обект на специализирано медицинско изследване на сексуалните перверзии. Пиесата е толкова интригуваща точно защото не се страхува да постави темата там, където е най-деликатна и болезнена – в сферата на най-интимните човешки отношения. И така, напред към Народния театър.
Публикации
