Безкрайното чукане

СЪБЛИЧАНЕ...
СЪС...
БЕЗ СЪГЛАСУВАНЕ.
СВАЛЯНЕ...
С ЕДНА, С ДВЕ...
СЪС ЗЪБИ МОНОКИРАНЕ.
СЛАГАНЕ...
ИСТИНСКО...
ФАЛШИВО ЛАВИРАНЕ.
СЛЕД...
В ОБЯТИЯТА...
ВНЕЗАПНО МАНИПУЛИРАНЕ.
ОБЛИЧАНЕ...
СПОКОЙНО...
НА ВРАТАТА ЧУКАНЕ.

Безкрайно чукане падна този уикенд. Не помня да съм чукал толкова друг път.Ден и половина.Чукане в кухнята.Чукане в коридора. Чукане и на балкона.Баси. Голямо чукане. Имам мускулна треска на всичко. Чувствам всяко мускулче в тялото си. Всяко едно боли. Гадна работа.Чукане, чукане и след това изхвърляне. А жегата огромна. Непрекъснато ми пресъхваше устата. Минерална вода, газирана вода, бира и какво ли още не. Ужас.А и съседите се размрънкаха, че им пречим да спят. Абе, да ходят да се чукат, баси.Но все пак героично изчукахме всичко. Сега е готово за поставяне на нови плочки. Добре, че взех къртач от един приятел, че иначе щеше да е невъзможно да изчукаме всичко и щяхме да сме още по-разбити (ако е възможно, де).
Оф, добре, че свърши. Сега ми остава “само” мъкнене на плочки и теракол.

А Голямото чукане ще започне тук и само тук.Чук, чук.

И все пак жадувания финал ще се състои.
Жената лежеше на пода, разтворила крака. Тя бе пеперуда, приказна пеперуда. Подаде ръка и извика името ми. По изцяло кафеникавото й тяло струеше пот, капки споменато вече удоволствие, отвори уста и зачака да проникна в нея. Въздъхна, напомняйки вкуса на мед, кехлибарен мед, сладникав, почти захаросан, придаващ неприсъща твърдост...
Повдигна краче и заби нокти в гърба ми – дълбоко под кожата те раздразниха кръвта, но напротив – тя не искаше да спирам дотук, почти меката й мускулатура пое още моя тежест, докато накрая не изкрещя името ми като на Бог.........
А после лежеше мъртва… Убита от собствената си страст.