Покрай назначението на Лотар Матеус за селекционер на българския национален отбор по футбол, спортните медии у нас с евтини популистки трикове се опитаха да притиснат треньора до стената. Те акцентираха върху липсата на качества на германеца и разровиха личния му живот. Заговори се за ПЛЕЙБОЯТ ЛОТАР МАТЕУС.Оказаха натиск върху германеца, когато Матеус извади Божинов и Иван Стоянов от групата за европейската квалификация срещу Уелс в Кардиф поради безобразно слаба форма на последните. Матеус заявява: "Вярвам, че може да спечелим двубоя срещу Уелс.За срещата с Уелс трябва да играят само най-подготвените и най-здравите футболисти."
За всички трябва да бъде ясно, че Матеус е мегаикона в световния футбол. Той има рекордните 150 участия и 23 гола с германския национален отбор по футбол. Лотар Матеус е привърженик на нападателния, агресивен и непримирим стил на игра. Много важно е да се знае, откъде тръгва славната кариера на един от най - успешните немски футболисти. А това е великият тим на “Борусия” (Мьонхенгладбах), с който се разделя скандално през 1984 г , за да иде при омразния гранд “Байерн”.
Златното десетилетие на М'Гладбах е през 70-те. То започва с титла през 1970г, и след това с още една през 1971, която прави отборът на “жребците“ първият в Бундеслигата, успял да защити титлата си. В периода 1970-1980, “Борусия” е шампион 5 пъти, печели Купата веднъж, два пъти е вицешампион, като единият път е с равни точки с шампиона, губи финал за КЕШ срещу ”Ливърпул”, два пъти печели Купата на УЕФА и два пъти завършва втори в същия турнир.
Постига рекорд за най-голяма победа, стоящ дори и до днес – 12:0 срещу “Борусия“ (Дортмунд),с което младият тогава треньор Ото Рехагел губи работата си.>
В този период треньор на "жребците” е Хенес Вайсвайлер. Благодарение на него "Борусия”(Мьонхенгладбах) е името, в което често преплитаме езици.
Вайсвайлер не само превръща клуба в истинска футболна сила, но вдъхновява цяла плеяда велики немски играчи, като Гюнтер Нетцер, Юп Хайнкес, Берти Фогст, Райнер Бонхоф, Алън Симонсен, Улрих Щилике и Херберт Вимер.
Вайсвайлер с вратарят Клеф и Райнер Бонхоф
Гюнтер Нетцер
Юп Хайнкес
Улрих Щилике
Райнер Бонхоф
АлънСимонсен
Берти Фогст
Златните години свършват през 1984, когато "Борусия” участва в четиристранно състезание за шампионската титла, завършвайки на една точка пред "Байерн" и наравно със "Хамбургер ШФ" и шампиона ФФБ" Щутгарт". Равносметката е 8 трофея и три изгубени финала на Европейско ниво.
Интересна и богата на емоции е историята на сблъсъците с отбора от града на "Битълс"."Ливърпул" побеждава "Борусия" през 1973 във финала на купата на УЕФА и през 1977 във финала на Купата на европейските шампиони. В края на 1977 година Симонсен взима “Златната топка” за най-добър футболист в Европа. Следващата година след спечелването на КЕШ Мърсисайдци отново отстраняват “Борусия“, но този път във фазата на полуфиналите.
Култовият финал от 25 май 1977 г. на стадио "Олимпико", където "Ливърпул" побеждава" Борусия" (Мьонхенгладбах) с 3:1.
6 коментара:
Aуууу мъжове!Тамън се зарадвах,но...не стига,че не са голи,ами че и футболисти!
:D;)
p.s.мъжки му занимавки
Не знам защо (е, знам де, ама няма да изпадам в обстоятелстване), но не понасям германците - и като футболна нация, и като нация. Но старите ленти са ми интересни по принцип, тъй че гледах с кеф как Ливърпул ГИ РАЗКОСТВА. МУАХАХАХА! :D
Ако този успее да разкара туристите от терена може и да успее :)
Разгледах сайта, снимките са супер :))
Много голям отбор са били Мьонхенглабдах, и то от онези симпатични отбори, постигнали успехи благодарение на школа, дисциплина и добро управление, а не като корпоративните големи отбори от сорта на Байерн. Като история напомнят на друг велик тогава клуб (не съм ги гледал де) - Нотингам Форест :)
Страшни мачове са правили Глабдах :)
Страхотен постинг Вал!Поздравления,браво и за архива който пазиш,нямам думи:)статистика,история и много успехи на германците,-те са велика нация:)Матеус наистина е голям футболист и има богата кариера като такъв,но като треньор,нещо ми се губят-освен в Партизан Белград,друго не мога да се сетя...
Онди,не може само голота:)Ето настана време да вадим юрганчетата:)
Емо,и аз не понасям парашутисти :)
А Гладбах наистина показваха велик футбол. Те играеха така както се изисква днес.Например един Щилике от централен защитник бързо се превръщаше в центърхалф или ляво крило :)
Публикуване на коментар