Когато ме видиш угрижен, потиснат, в лошо настроение,
всичко, което трябва да направиш, е да захвърлиш дрехите,
и тогава грее слънцето, и се открива тайната:
че сме плът и дишаме, и се намираме
близко един до друг.
Голотата ти ме прави неуязвим.
Гнилата логика, помътеното
сърце, разязвените вечери се лекуват
със съвършената симетрия на твоите ръце и крака.
Разперени оформят вечен кръг, пътеки
към усамотен плаж, ритуалът на Бог.
Всичко, което не си ти, което не съм аз,
престава да бъде важно: болката,
безчувствието, отвращението, са дребнавости,
които нищо общо нямат със живота.
Когато ме видиш да агонизирам, захвърли дрехите.
Дори да съм умрял, аз ще възкръсна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар