Когато ме видиш угрижен, потиснат, в лошо настроение, всичко, което трябва да направиш, е да захвърлиш дрехите, и тогава грее слънцето, и се открива тайната: че сме плът и дишаме, и се намираме близко един до друг. Голотата ти ме прави неуязвим. Гнилата логика, помътеното сърце, разязвените вечери се лекуват със съвършената симетрия на твоите ръце и крака. Разперени оформят вечен кръг, пътеки към усамотен плаж, ритуалът на Бог. Всичко, което не си ти, което не съм аз, престава да бъде важно: болката, безчувствието, отвращението, са дребнавости, които нищо общо нямат със живота. Когато ме видиш да агонизирам, захвърли дрехите. Дори да съм умрял, аз ще възкръсна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар