Пред камината

В една дъждовна вечер край камината,
в една самотна хижа в планината,
вглъбено се опивах с чаша вино
и с пламъците спорех за тъгата.
Под звуците на моцартови ласки
в нозете на гредите поопушени,
кръстосани под покрива разпятия
таяха мисли нивга неизслушани...
Внезапно на вратата се почука
и стреснат се завърнах от незримото
запътих се забързан да отворя
покапах си и ризата със вино...
И там на прага, мокро изненадана
треперейки ме гледаше блондинка
засукана такава, издокарана
и с блузка силиконово надигната.

Камината тъчеше хладни сенки,
по миглите спиралено начернени
налях и чаша вино, да се сгрее
в креслото ми изтъркано поседнала.
-Не пия вино. Няма ли уиски?
-ме стресна изненадващо жената
-Не, нямам.- отговорих аз подтиснато
неловко свит на стола до стената
- Колата се повреди на завоя
а нямам и обхват за ДжиЕсЕм-а
видях, че свети тук и ще ви моля
да звъннете да дойдат да ме вземат...
-Да звънна? От къде? Тук няма линия,
ни електричество, вода, удобства,
камината, два реда прашни книги
дъждът в гората, питащото после..
-Обичате ли Моцарт-я попитах-
и дъх стаих отпивайки от виното.
-Дизайнера ли? Много ми е постен,
Версаче и Армани предпочитам...

Усетих как студа нахлу през празното,
и някак се огънаха гредите,
не бяха вече кръстове показващи
а стонове на чувства неизпитани,
и крясъци на сгърченото минало,
покрито от платно на едри паяци,
изпили същността на неоткритото
погълнали копнежа по незнайното..