Отново сме в сезона на дините. Малко предварително. С мощно нахлуване на напращели дунди от съседна Гърция и Бразилия. До дни се очаква местните пазари, тържища, тротоари и сокаци да бъдат превзети от огромни камари зеленожълти гюлета, чакащи препотени клиенти.
Вестници...Батерии, часовници и фенерчета... Зеленчук. Ризи размахват ръкави от вятъра.Чорапи по левче. Търговци. Купувачи. Сергии, покрити с найлони..Железни бараки. Камара от дини. До тях - дебела жена. Дините са завити отгоре с брезент. Ръждясал кантар. Зад него, мъж с голям нож в ръка, тъкмо реже резен от една диня. Резенът е червен, като кръв. Капе по земята.Камион, пълен с дини.Цял камион.Спят в него за да пазят стоката. Мъжът обикаля нощем с ножа, някой да не подигне брезента. Да не открадне от дините. От имането! Ще спят цял месец в камиона, докато продадат стоката.По нужда сигурно ходят на скрито, зад блоковете. Може и направо във входовете.Трият се с вестници.Сигурно цял месец не се къпят. А може и повече.Къде ще се къпят?Дебелата жена говори по джи-ес-ема си. Мъжът подрежда червеният резен най-отгоре-на показ.
Е това е! На това се вика инвестиции! Бизнес, Обединена Европа...А тия...всичките-как издържат?... А зимата?...Като свие студа - цял ден на сергията...Лете - жега, зиме-студ.Като кучета.Бизнесмени.Търговци.Нещо като доволство пропълзя в гърдите ми.
Злорадство." Има и по-зле...". "От лошото има и по-лошо". "Чукай на дърво, да не чуе дявола!" Житейски мъдрости! Злобарски радости!
Това е утехата на българина. Ето така е оцелявал винаги: с подличката радост, че има и по-зле, че може и по-лошо да стане. Най-боли, ако само ти патиш. Ако има пожар-барем цяло село да пламне!
Няма коментари:
Публикуване на коментар