понеделник, 31 август 2009 г.

На жената която ще си ляга



Живеем в един доста динамичен и пъстър свят. Задръствания, реклами, урбанизация, таргети, гаджети, молове, предизборни кампании… хаосът е пълен.
Не ви ли се е искало поне за малко да се откъснете от всичко това?!
Сигурно ще откажете веднага, но не бързайте да превключите канала, преди да сте прочели този стих.




Ела, любов, че грохнах от съблазън,
не смажа ли мускета, ще съм смазан.
Когато враг врага си дебне, той
се уморява да стърчи без бой.
Свали тоз пояс - бляскав млечен път,
обгърнал тяло с дваж по-бяла плът.
Дай диадемата ти сам да снема -
корона от коси, пък с диадема!
Обувките хвърли, ела насам
и влез в леглото, в нощния ни храм.
Дай на ръцете ми сертификат
да бродят над, под, във, отпред, отзад.
О, мой нов свят, о, девствена обител,
о, кралство на един-единствен жител,
о, скъпа, златна мина, таен град,
пред теб щастлив съм, в теб ще съм богат,
свободен ще съм вътре и призван
да подпечатвам всичко свое с длан.
В жената неграмотните лаици
ще видят само пищните корици,
но тази книга пред избраници
сама на забранените си страници
ще се разтвори. Вече съм избран,
така че покажи ми се без свян
като на акушерка. Тук бельото
не е престиж, а пречка за окото.
Виж, няма страшно, гол съм отведнъж,
пък ти дори ще си покрита с мъж.


От ДЖОН ДЪН













Няма коментари: