четвъртък, 1 октомври 2009 г.

Играта свърши(Game over)


Тeзи мисли са за всичко и за всеки случай. За миниатюрната шайба, без която месомелачката на живота щеше да е ефективна, колкото дилдо от крем карамел.


Уискито и цигарата,която дими под шапката ми ще ме отведат към бреговете на Хаити между гърдите на мулатките с маслинените зърна, ухаещи на колониално охолство.Интересувам се от всички теории за натрупване на капитал,за преразпределение на материалните блага,и обожавам вдлъбнатите дупета на гладните нимфетки.


Напоследък, доста се пише нещо си... за чукането в гъза, за шибането в гъза, за уважението към гъза.


Може би, по бреговете на Хаити,където пясъкът ухае на сребриста сол,а пяната завърта кървави гердани между бедрата на креолките,всички се шибат в гъза.Но както и да е е, аз никога не съм бил там и няма, и да бъда.Ще си запаля още една цигара.Ще опитам да си представя нещо друго.


Сещам се за един филм, който ме изплаши, и просто исках да говоря за осакатената кучка с отрязани крака и пулсираща вагина.Някакво животно изпълнено с омраза,тъмен ум, вкопчен в гнусни инстикти,които причиняват наслаждение от причинената болка.Може и да е било на Хаити..може.



Всъщност не - филмът се казваше "Елена в кутия".Спомням си, че нямаше и капка кръв - никакво свидетелство за живот!Само власт, насилие, секс и унижение.А по света има толкова много хора, които живеят заради ВЛАСТ,НАСИЛИЕ, СЕКС И УНИЖЕНИЕ.


Никой не иска да слуша за ГЛАД, БОЛКА И БОЛЕСТИ.


Паля трета цигара.Съществуват представи, които нараняват много по-дълбоко от клишето средностатистическа курва, но аз се ИЗВИНЯВАМ само за тия две последни думи. Гася я...Game over - възкликна Мадона на концерта си в София. Играта свърши.Нали? - изкрещявам и аз.Влакът на търсенето отново тръгва. До следващата спирка на надеждата. Която може да се окаже прекрасен секс с пълно неразбирателство в другите сфери.


Последна цигара. Свински ден, започнал с чиста зора. Незнайна нощ с необозрими чувства, настроения, мечти. Необятни мисли за голямата смърт с огромни, напращели от чернота гладки гърди и извисяващ се, бял обезкосмен фалос. Тя идва да те вземе - да потънем в нея докато тя потъва в нас. Смъртта.

3 коментара:

Силвия Тенчева каза...

Мното тъжно и подтискащо звучи всичко,независимо,че някъде се случва и същесвува...

Силвия Тенчева каза...

ENIGMA са ми много любими,клипчето е вълнуващо...

Nezabravima каза...

Ох, тази музика, която почва изневиделица ме побърква...:)

Интригуващ пост! Малко съм бездумна в момента.;):)