Козата, или коя е Силвия? - Един велик хит

"Днес чувствата са по - користни дори от целите. Защото чрез чувствата прикриваме себе си".


Дългоочакваната премиера на най-успешния български режисьор Явор Гърдев по нашумялата пиеса на Едуард Олби "Козата или коя е Силвия" в Народния театър е на път да се превърне в събитие, на каквото отдавна не сме били свидетели.
Очертаваща се като абсолютен хит на театралния сезон, тази съвременна трагедия ще ви накара да се срещнете лице в лице с някои от най-големите табута на съвременното общество.


В нея главният герой, 50-годишен блестящо проспериращ архитект Мартин се влюбва в блееща красавица с големи очи и прекрасно лице. В същото време продължава да обожава и жена си Стиви. Зомбираният и обезумял от собствената си душа и кривналата си сексуалност интелектуалец се изповядва на най-близкия си приятел Рос.И приятелят доброжелател решава да уведоми съпругата за социално-опасната забежка, заплашваща да срути авторитета на един уважаван мъж. Нейните гняв и болка са страховити, изразени в неистово високи децибели и купища потрошена керамика, а отмъщението й би засрамило и Медея, тя почти не дава думата на клетия си мъж, а пък Олби сякаш не и е дал думите, с които една любяща жена ще поиска да узнае, да разбере, да осъди или да прости. Жертва на психологическия екшън стават всички, дори самата коза. Стиви убива своята “съперница” в любовта.


81-годишният Едуард Олби, последната жива легенда на световната драматургия е носител на три награди "Пулицър" и на две награди "Тони", през 1997 г. президентът Бил Клинтън му връчва Националния медал за постижения в изкуството. Автор е на изключителни пиеси: "Кой се страхува от Вирджиния Улф", "Деликатно равновесие", "Случка в зоопарка", "Три високи жени". "Козата, или коя е Силвия" е последната му пиеса и през 2003 г. е удостоена с награда "Тони" за драматургия.
Едуард Олби за пиесата:
"В Щатите някои хора я намериха за провокативна, за други беше шокираща, а за трети - направо срамна. Това ме направи много щастлив. Работата е там, че Силвия е коза, а в нея главният герой - женен човек, е влюбен. Изневярата е възможно най-стара тема, свързана с трогателна любов към коза със сигурност не съществува в световната драматургия.
Искам хората да се замислят за ред неща. Например - дали влюбването в друго животно е най-лошото, което може да Ви се случи.Не смятам обаче, че влюбването в животно е най-лошото нещо в живота. Много по-лошо е да проиграете живота си и да не разсъждавате.Винаги се учудвам, че нещата, които шокират хората в дадена театрална постановка или филм, са същите, които те практикуват в ежедневния си живот. Както е писал Тенеси Уилямс, това, което би трябвало да ни шокира, е умишлената жестокост, интелектуалният мързел, пълното безразличие.”


За щастие пиесата не е просто някакво представяне на зоофилията в драматургична форма. Тя не злоупотребява с шокиращата сензационност на проблема, не допуска той да прозвучи като куриоз от жълтата преса, нито като обект на специализирано медицинско изследване на сексуалните перверзии. Пиесата е толкова интригуваща точно защото не се страхува да постави темата там, където е най-деликатна и болезнена – в сферата на най-интимните човешки отношения.
И така, напред към Народния театър.

По материали от печата