сряда, 3 февруари 2010 г.

Отново в лоното на фотографията


"Неграмотният на бъдещето ще бъде не онзи, който не знае да чете и пише, а онзи, който не познава фотографията.Във фотографията трябва да си бърз, бърз, бърз и пак бърз. Като хищно животно и плячка".
Анри Картие-Бресон









По мое скромно мнение днес фотографията стана голямото хоби на голяма група хора. Защо ли? Защото фотографията се превърна в ЕГОИЗЪМ. Чрез фотографията ние правим двойно фотоувеличение на егото си. Веднъж , защото се осмеляваме да застанем зад обектива(снимам,правя изкуство,следователно съм значим). И втори път, защото се осмеляваме да натрапим на другите онова, което сме снимали(виж, така аз виждам света).
Да, очите гледат уникално различно. Понякога виждат много, а понякога нищо не виждат. Очите на фотографите виждат дваж по - различно.Най вече заради визьора на фотоапарата- онова малко прозорче, което рамкира действителността. Всъщност визьорът е нещо като цедка на света - минало през нея и дорисувано със светлина, дори и най - уродливото изглежда ако не красиво, то поне естетски грозно. Когато снимаш, за теб грозното не съществува.




Затова все повече и повече се влюбваме в снимането. Ние, въоръжените с дигитални фотоапарати, изобщо не искаме да ставаме гениални фотографи. Просто искаме да снимаме. Просто искаме да гледаме света по - различно. И ако ни мързи, какво по - лесно и по - лениво действие от това да вдигнеш фотоапарат пред лицето си: Стой така! Не мърдай! Щрак!

Статията се посвещава на НИЕ СНИМАМЕ

3 коментара:

Omnia каза...

Това е една разкошна статия! От името на Ние снимаме- поклон и благодарности за посвещението!
Чувствай се персонално поканен да се присъединиш към нас, когато и ако желаеш, а на мен би ми се искало някой ден да прочета статия написана от теб за актовата фотография- стига д аимаш време;). Предвкусвам разкош, защото можеш да пишеш по тези теми достатъчно пленяващо за мен;)
Поздрави!:)

september-silvia каза...

за егото си много прав,аз не тръгвам без апарата си където и да било,а при мен събития бол,после гледам и съзерцавам запечатаното и най-вече себе си:)

Lili каза...

Wow!Трогнати сме :) Благодарим за стойностната статия и за посвещението.Поканата се удвоява :)