Sexus

Днес се сетих за един любим автор, гениален разказвач. Нали е 10 ноември? Нарича се Хенри Милър. Много подценяван. Хората си правят изводи само като видят обложките на романите му, пропити с много секс сцени. Без Хенри Милър нито Америка, нито ХХ век биха могли да бъдат разбрани в достатъчна степен. Oтхвъpлен oт кpитикaтa, Mилъp oткpивa бунтa на абсурда, зa дa стaне един oт нaй-знaчимите мoдеpни aвтopи, възпяли еpoтичнoтo.


Целта на тези страници е да покаже как се роди един шедьовър. Този шедьовър виси на стената срещу мен; сега вече е изсъхнал. Правя тези записки, за да мога да запомня процеса, тъй като едва ли някога ще го повторя...Е, започвам! Да! Ще започна с кон! Имам смътен спомен за етруските коне, които съм виждал в Лувъра. (Бележка: във всички велики периоди на изкуството, конят е бил много близък на човека!) Започвам да очертавам. Естествено започвам с най-лесната част от животното - задника. Малък процеп за опашката, която може да бъде поставена после. Тъкмо съм започнал тялото и изведнъж забелязвам, че е твърде издължено. Мисли!...Точно под конския гъз, там, където започва задницата му, където Салвадор Дали най-вероятно би сложил стол стил Луис Куинзи или пружина на часовник, аз, с волни и леки движения, започвам да рисувам сламена шапка и пъпеш. Под шапката слагам лице - небрежно, защото идеите ми са огромни и могъщи. Където попадне ръката, там рисувам по нещо, следвайки инсинуиращите криволичения на линията. Така аз вземам огромния фалос еректус, който преди беше пети крак и го преправям на мъжка ръка - тъй! Сега имам мъж с голяма сламена шапка, който гъделичка коня по трътката. Чудесно! Чудесно и яко!
“Ангелът е моят воден знак“


Стига толкова надничане през ключалките! Стига мастурбиране в тъмното! Стига публични признания! Откачете вратите от техните панти! Искам свят, в който вагината е показана като груба и откровена цепка, свят, който усеща кокалите и контурите, усеща суровите първични цветове, свят, който се страхува и уважава животинския си произход. Писна ми да гледам разлигавени, престорени, деформирани и идеализирани путки. Путки със щръкнали нервни окончания. Не искам да гледам млади девойки, които мастурбират в усамотение в будоарите си, които си хапят ноктите, скубят косите си или лежат в легла, пълни с трохички. Искам мадагаскарски погребални прътове, върху тях нанизани животни, а върху тях Адам и Ева, и Ева да има груба и откровена цепка между краката. Искам хермафродити, които наистина са хермафродити, не разни фалшификати, разхождащи се насам-натам с атрофиралите си пениси или изсъхнали путки. Искам класическата чистота, където лайната са лайна, а ангелите - ангели. Библията на Крал Джеймс например.
“Събота следобед“


Чукал ли си някога жена с обръсната путка? Противно, нали? А и странно. Абе шантава работа! Не прилича на путка, а на умряла мида или нещо от тоя род. В края на краищата няма нищо в путката, особено когато е обръсната. Загадъчна я правят космите. Затова статуите остават човека равнодушен. Само веднъж съм виждал истинска путка на статуя – беше от Роден. Трябва да я видиш някога... краката й са широко отворени... Мисля, че изобщо нямаше глава. Абе, само путка и толкова... Жените ще ти искат пари, или ще искат да се жениш за тях. По манталитет всичките са курви. Предпочитам да се боря с девственица. Те ми дават малко илюзия. Поне се съпротивляват.
"Тропикът на Рака"


Изкачвам стълбите и излизам на арената, великата бална зала на коварните полови експерти, която сега е залята от мека будоарна светлина. Фантомите танцуват валс сред сладката и еластична като дъвка мараня - колената леко свити, бедрата стегнати, глезените, плуващи в сапфирения прах. Между тактовете на барабана чувам воя на линейка, после пожарната, после сирените на полицията. Валсът е перфориран от страдание, малки куршумени дупчици се плъзгат по зъбните колела на механичното пиано, което се намира през няколко улици в горяща сграда без аварийни изходи. Няма я на дансинга. Може да е в леглото и да чете книга, може да се люби с професионален боксьор или да тича като луда из стърнище с една изута обувка, а човек на име Корн Коб да я преследва ожесточено. Където и да е тя, аз съм в пълно неведение. Липсата й ме изличава.
"Сексус"