сряда, 10 ноември 2010 г.

Sexus


Днес се сетих за един любим автор, гениален разказвач. Нали е 10 ноември? Нарича се Хенри Милър. Много подценяван. Хората си правят изводи само като видят обложките на романите му, пропити с много секс сцени. Без Хенри Милър нито Америка, нито ХХ век биха могли да бъдат разбрани в достатъчна степен. Oтхвъpлен oт кpитикaтa, Mилъp oткpивa бунтa на абсурда, зa дa стaне един oт нaй-знaчимите мoдеpни aвтopи, възпяли еpoтичнoтo.


Целта на тези страници е да покаже как се роди един шедьовър. Този шедьовър виси на стената срещу мен; сега вече е изсъхнал. Правя тези записки, за да мога да запомня процеса, тъй като едва ли някога ще го повторя...Е, започвам! Да! Ще започна с кон! Имам смътен спомен за етруските коне, които съм виждал в Лувъра. (Бележка: във всички велики периоди на изкуството, конят е бил много близък на човека!) Започвам да очертавам. Естествено започвам с най-лесната част от животното - задника. Малък процеп за опашката, която може да бъде поставена после. Тъкмо съм започнал тялото и изведнъж забелязвам, че е твърде издължено. Мисли!...Точно под конския гъз, там, където започва задницата му, където Салвадор Дали най-вероятно би сложил стол стил Луис Куинзи или пружина на часовник, аз, с волни и леки движения, започвам да рисувам сламена шапка и пъпеш. Под шапката слагам лице - небрежно, защото идеите ми са огромни и могъщи. Където попадне ръката, там рисувам по нещо, следвайки инсинуиращите криволичения на линията. Така аз вземам огромния фалос еректус, който преди беше пети крак и го преправям на мъжка ръка - тъй! Сега имам мъж с голяма сламена шапка, който гъделичка коня по трътката. Чудесно! Чудесно и яко!
“Ангелът е моят воден знак“



Стига толкова надничане през ключалките! Стига мастурбиране в тъмното! Стига публични признания! Откачете вратите от техните панти! Искам свят, в който вагината е показана като груба и откровена цепка, свят, който усеща кокалите и контурите, усеща суровите първични цветове, свят, който се страхува и уважава животинския си произход. Писна ми да гледам разлигавени, престорени, деформирани и идеализирани путки. Путки със щръкнали нервни окончания. Не искам да гледам млади девойки, които мастурбират в усамотение в будоарите си, които си хапят ноктите, скубят косите си или лежат в легла, пълни с трохички. Искам мадагаскарски погребални прътове, върху тях нанизани животни, а върху тях Адам и Ева, и Ева да има груба и откровена цепка между краката. Искам хермафродити, които наистина са хермафродити, не разни фалшификати, разхождащи се насам-натам с атрофиралите си пениси или изсъхнали путки. Искам класическата чистота, където лайната са лайна, а ангелите - ангели. Библията на Крал Джеймс например.
“Събота следобед“


Чукал ли си някога жена с обръсната путка? Противно, нали? А и странно. Абе шантава работа! Не прилича на путка, а на умряла мида или нещо от тоя род. В края на краищата няма нищо в путката, особено когато е обръсната. Загадъчна я правят космите. Затова статуите остават човека равнодушен. Само веднъж съм виждал истинска путка на статуя – беше от Роден. Трябва да я видиш някога... краката й са широко отворени... Мисля, че изобщо нямаше глава. Абе, само путка и толкова... Жените ще ти искат пари, или ще искат да се жениш за тях. По манталитет всичките са курви. Предпочитам да се боря с девственица. Те ми дават малко илюзия. Поне се съпротивляват.
"Тропикът на Рака"



Изкачвам стълбите и излизам на арената, великата бална зала на коварните полови експерти, която сега е залята от мека будоарна светлина. Фантомите танцуват валс сред сладката и еластична като дъвка мараня - колената леко свити, бедрата стегнати, глезените, плуващи в сапфирения прах. Между тактовете на барабана чувам воя на линейка, после пожарната, после сирените на полицията. Валсът е перфориран от страдание, малки куршумени дупчици се плъзгат по зъбните колела на механичното пиано, което се намира през няколко улици в горяща сграда без аварийни изходи. Няма я на дансинга. Може да е в леглото и да чете книга, може да се люби с професионален боксьор или да тича като луда из стърнище с една изута обувка, а човек на име Корн Коб да я преследва ожесточено. Където и да е тя, аз съм в пълно неведение. Липсата й ме изличава.
"Сексус"



4 коментара:

angie каза...

"Колкото по-силно се протягаш към света, толкова повече той се отдръпва от теб. Никой не желае истинска любов, истинска омраза. Никой не иска да вкараш ръката си в свещенните му вътрешности – това е право само на жреците в часа на жертвоприношението. Докато живееш, докато кръвта ти е все още топла, трябва да се правиш, че няма такова нещо като кръв, няма такова нещо като скелет под прикритието на плътта. Не тъпчете тревата! Това е мотото, според което живеят хората. Ако продължиш да пазиш равновесие на ръба на бездната достатъчно дълго време, ще станеш много умел. Независимо накъде те бутнат, ще успееш да възстановиш равновесието. Тъй като си постоянно в добра форма, у теб се развива една яростна веселост, бих казал само два народа в света днес, които биха разбрали смисъла на подобно изявление – евреите и китайците. Ако се случи така, че не принадлежиш към нито един от тях, се оказваш в странно положение. Винаги се смееш в неподходящ момент, мислят те за жесток и коравосърдечен, а ти си просто корав и иэдръжлив. Но ако се смееш, когато другите се смеят и плачеш, когато и другите плачат, тогава трябва да се приготвиш да умреш както те умират, и да живееш, както те живеят. Това означава да си нормален и все пак да е ужасно. Означава да си мъртъв, когато си жив, и да оживееш чак, когато умреш."

много подценяван - да, за други обратното - много любим:)
хубаво си се сетил Вал, поздравления:)

Nostromo каза...

Вчера дръпнах "Тропик на рака" въпреки ниският си коефициент в IMDb. За съжаление същият се оказа верен - филмът е много зле - като се почне от монтажа още в първите кадри и се стигне до протагонистът, който пък е пълен олигофрен.

А какво е станало на 10-ти, че се сещаш за него. Това че преди 10-ти е бил забранен в БГ?

Valkocompany каза...

За Тропикът на рака написах коментар в торента.
Спокойни дни в Клиши е по - доброто филмче. Датска продукция.
Милър започва да се издава след 10 ноември.
Това исках да кажа.

Nostromo каза...

Сега ти видях коментара там. Наистина "Спокойни дни в Клиши" изглежда доста по-естествен, Милър си е плешив, а краят на откъса е толкова вдъхновяващ. :D