"Шведските крале"(1968) e една от малкото мега класики на българското кино. Дело на любим режисьор - Людмил Кирков. Море, плаж, вълни. Какво трябва да притежава един "шведски крал", за да управлява плажната ивица? Преди всичко добро самочувствие, пари и...потник, отпечатан на кожата му.Отдалеч личи,че не е свалян нито денем, нито нощем... По хигиенни и морални съображения.АСКАЙ го изучаваше с любопитство от площада до фонтаните на центъра в 12:30 по обяд, без да се притеснява !!!
4 коментара:
Анонимен
каза...
Чудесно Вал, напомни ми за един голям майстор - оператора Атанас Тасев. Аз се бях записал да уча операторско майсторство в свободния факултет на МЕИ, като втора специалност. Тасев преподаваше там. С мъка научих, че е починал преди година и половина :( Той ни пускаше голяма част от филмите му и ни обясняваше някои тайни :) Голям човек
Ееее, Вал, за мен е чест, че и с Людмил Кирков. Благодаря ти!
Плажната обстановка, почти същата като от филма, с всичките му там слънца, небета, гларуси, избеляващи на потник в спомените на еднократните си скандинавски любими, руските фотоапарати, които обезателно не трябваше да се оставят на пясъка отворени, а също и халатът за баня - все неща, които са белязали неизлечимо детските ми спомени.
Единственият ми досег с киното е, че една от лелите ми е режисьор на "Фаталната запетая", а много би ми се искало да бях била в студиата по операторско майсторство на Ламот.
4 коментара:
Чудесно Вал, напомни ми за един голям майстор - оператора Атанас Тасев. Аз се бях записал да уча операторско майсторство в свободния факултет на МЕИ, като втора специалност. Тасев преподаваше там. С мъка научих, че е починал преди година и половина :( Той ни пускаше голяма част от филмите му и ни обясняваше някои тайни :) Голям човек
Това с потниците е много яко :)
А аз когато исках да кандидатствам кинорежисура изгледах всички филми на Людмил Кирков и Мето Андонов :)
Ееее, Вал, за мен е чест, че и с Людмил Кирков. Благодаря ти!
Плажната обстановка, почти същата като от филма, с всичките му там слънца, небета, гларуси, избеляващи на потник в спомените на еднократните си скандинавски любими, руските фотоапарати, които обезателно не трябваше да се оставят на пясъка отворени, а също и халатът за баня - все неща, които са белязали неизлечимо детските ми спомени.
Единственият ми досег с киното е, че една от лелите ми е режисьор на "Фаталната запетая", а много би ми се искало да бях била в студиата по операторско майсторство на Ламот.
Не съм го глрдал май, а може да съм го бзабравил.
Публикуване на коментар