Годината е 1980. БНТ стартира легендарната си рубрика за криминални филми ”Студио Х”. Началото й е повече от ударно - с италианската полицейска трилогия ”La polizia sta a guardare” (”Полицията наблюдава”, 1973), ”La polizia chiede aiuto” («Полицията търси помощ”, 1974) и ”La polizia ha le mani legate” (”Полицията е с вързани ръце”, 1975). Филмите по същество са кървави джало трилъри, от жанра POLIZIOTTESCHI.Самият жанр става популярен в средата на 70-те, след спада на спагети уестърните . В началото на седемдесетте години Италия страда от престъпност и политически тероризъм, и именно тези филми се явяват критика по отношение на политическата корупция и сексуалното насилие в Италия по това време. Жанрът губи своята популярност в края на 70-те, когато еротичната комедия и филмите на ужасите започват да оглавяват италианския боксофис. От трилогията излъчена по БНТ, най - значим ще си остане LA POLIZIA CHIEDE AIUTO. (линк за даунлоуд) Телезрителите така и го запомниха - като ”онзи филм с мотоциклетиста със сатъра”.
А откъс от саундтрака към първия филм от поредицата "Полицията наблюдава" става неразделна част от съботните вечери - звучи като фон на шапката на популярната рубрика ”Студио Х”. Автор на музиката е Стелвио Чиприани, италиански композитор, написал мелодиите към внушителен брой филмови заглавия - цели 203.
Част от неговите саундтраци намират място в плейлистата на компилацията ”The Thrilling Sounds Of Italian Police Movies”.
Ще минат години. Белгийците Бруно Форцани и Елен Кате ще включат тези култови мелодии в своя филм ”Amer”(2009), който имаше честта да попадне в Топ 20 на най-добрите филми на Тарантино за 2010 година."Амер" е авангардносюрреалистичен джало шедьовър, който отдава почит към такива майстори в жанра като Бава, Ардженто и Фулчи. Филмът е опияняващо завръщане към славните дни на формата, смесване на сюрреализъм, кръв, секс и фетишизъм в един аморфнохалюциногенен стил.
3 коментара:
Аз успях да хвана част от филмите на Студио Хикс в началото на 90-те, тогава още бях в първите класове :) Нашите ми даваха да го гледам само в някои случаи :)
Иначе много интересна ретроспекция, Вал. Аз си спомням, че филмите предимно бяха френски/италиански.
Да.Даваха предимно италиански филми.
Италианското кино през 70-те беше на световно ниво. Доста Оскари и Златни палми взеха по това време италианците :)
Аз помня основно ноар атмосферата. То май оттам ми се породи и любовта към жанра.
Също имам спомени, че май там гледах и "Смърт по Нил", както и руската версия на "10 малки негърчета" - най-добрата, макар че не знам дали изобщо има други.
И мен като Ламот ме оставяха до късно само с увещания.
Публикуване на коментар