Сложно е да се обичаме, да се смятаме за прекрасни. Сложно е. Изисква много енергия да харесваме себе си. Да се докосваме. Повече отколкото да докосваме другите. Трудно е да се преглътнем такива каквито сме и да застанем срещу мръсните си душички. Да им знаем всички тайни мисли, всички топли вълни под завивките, всички еретични видения. Гледаме се в огледалото и виждаме очи, нос, устни – уж онези, от детството, а всъщност други. Вече убивали, разкъсвали, с тук-таме кръвчица между зъбите. Животни и чудовища седят пред огледалата ни. Гримирани, избръснати…Изроди с биографии на професионални убийци. Брилянтни лъжци. Усъвършенствани еротомани. Хора с вулкани в сърцата. Цели светове, вселени. Непораснали великани с разбити сърца, оголени души. Обелени. Чувствителни като открити нерви. Чудовища със стотици условни присъди и само няколко ефективни. Недоизлежани. Доживотни. Затворници в очите ни. Забравени, завинаги, жестоки. Какво се крие в огледалото? Под театралната усмивка и червилото, под автършейва и наболата брада. С кого се разминаваме по улиците? Със шлифери и якета, с парфюми и погледи? Не. Живеем в джунгла от десетки видове. Само хищници и зоофили. Храним се един с друг, за да оцелеем. И е толкова сложно да се обичаш. С кръв между зъбите. С месо под ноктите. С гердан от зъби. Човешки. И жертви няма. Всички убиваме и изяждаме. Остава само да се научим да се обичаме и да свършваме.
Значението на думата Зоофилия - тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар