В изповедалнята

Причината

Нищо обещаващо под слънцето.Креватът се оказва нещо като двоен ковчег без капак. Двойките умират сравнително бавно, тъпо и безславно в това съоръжение, подходящо за реквизита на Светата инквизиция, по-страховито и от обичая на вампирите да спят в ковчег. Камасутрата, белезниците, червените обувки с пухчета, шампанското, гласът на Бари Уайт – нищо не е в състояние да промени това. Дори шляпалката за възбуждащо пошляпване, която бихме си поръчали по интернет в пристъп на тотално среднощно отчаяние, няма да предизвика оживление в мрачните владения на планираната сексуална скука. 

Историята

- Опрости греховете ми, отче, защото съгреших. Последната ми изповед бе преди повече от година. – прекръстих се и застанах на колене в изповедалнята.- А през това време съм лъгала, не се подчинявах на Бога, и се отдадох на греха. 
- Какъв грях, мило дете?- не можех да се сдържа, и само се засмях от мисълта какви неща щях да споделя на свещеника си. 
- Аз... Аз правих секс, отче. Но не със съпруга си, а приятеля си.
- Какво му направи?- кълна се, че в този момент чух как нечий цип се смъкна, притесних се, а после в главата ми настана хаос. 
- Ами първо му духах... а после той ме облада вагинално. – защо ли ми трябваше да признавам такива неща?- И го направихме два пъти. 
- Хареса ли ти да го правиш?- да съм го харесала? Тонът му се промени, гласът му стана дрезгав, бях почти сигурна, че онанираше в средата на изповедалнята! Знам, че може би трябваше да се почувствам отвратена. Но не, даже точно обратното- възбудих се! Облегнах се назад в столчето си и повдигнах полата си над кръста си, а после плъзнах пръст по клитора си. 
- Хареса ми, отче.- краката ми бяха мокри и започнах да се притеснявам, че може да оставя мокро петно на дървеното столче. Наведох се отново напред, поставяйки крак на църковната пейка. 
- А на него хареса ли му?
Дочух как топките му се плеснаха в ръката му, бързо, а после бавно. Усетих как един малък оргазъм се надигна в мен, докато си мислех за приятелят ми, как се бе изпънал назад, докато го яздех отгоре и му се начуквах, празнейки се диво. Оргазмът ме разтърси леко и спрях за миг за да си поема дъх. 
- Хареса му, отче. 
- Разкажи ми повече, дете мое. 

Зарових два пръста в мократа си вагина, а после открих едната си гърда преди да започна отново.

Финалът

Онан, знаейки, че потомството ще носи името на брата си, “излива семето на земята, за да не даде потомство на брат си” (Бит. 38:9). За това си деяние, което “беше зло пред очите на Господа”, е умъртвен. Изводът е прост: всеки, който грубо нарушава Божия закон, ще умре. Онан не изпълнява задълженията си според Закона - да продължи рода на брат си - и е наказан със смърт. Тежка присъда, но в духа на старозаветната теокрация - справедлива. Как ли звучи това в ушите на съвременните юристи?!
Сутрин, вечер онанизъм - здрав и бодър организъм.

И Зоофилия - казва Мартин Карбовски 
Чук, чук тук.

Или ти може би желаеш да последваш вътрешния си глас.