понеделник, 31 август 2009 г.

Убивай ме, мъчи


Ти ме изкушаваш.
Увличаш ме да страдам.
Обичаш ме и ме обличаш.
Знаеш как... 
Страдам, но ме унижаваш
в щастието пак.

Отново ще настъпи мрак.
В душата ти ще поникнат бури.
Нахално ще положиш крак
и аз ще го целувам - да, ще го целувам...
Обичам строгия ти вид...
И също до полуда - ръката ти,
и в нея - строгия камшик.


Обичам и бельото ти, жената в теб,
черни сутиени и въжета около теб.
Обичам също да се моля,
а когато ти поискаш - да мълча.
Обичам все това, което е прекрасно.
Което все още може да се съживи...

Убивай ме, мъчи.
Но в мен е ясно
и както никога преди - 
убивай ме по малко - ласкаво,
защото ти си в неугледна истина
един вълшебен миг...

Няма коментари: